“Тук сме имали най-големите си успехи в художествената гимнастика”, заяви хореографката на “Нешънъл Арт” дни преди премиерата на “Бежанци” в Мадрид
Марина Димитрова
Музикално-танцовият спектакъл “Бежанци” –микс от танго, балкански ритми и елементи на художествена гимнастика– събра културния и спортен елит в испанската столица на 1 май. Събитието, организирано от Испано-българската асоциация “Св. св. Кирил и Методий”, мина под егидата на тържествата в чест на Деня на славянската култура и писменост и в случая са посветени на всички емигранти. Шоуто видя бял свят в Париж преди три години, в препълнената зала на ЮНЕСКО. Танцовата формация на Нешка Робева “Нешънъл арт”, формирана от 30 професионални танцьори, е играла в 20 държави и на три континента през последните 10 години. По повод представлението в Мадрид, жената оставила най-трайна следа в българската художествена гимнастика, даде специално интервю пред родните и чужди медии.
- Фиестата, футболът, коридата и фламенкото успешно продават марката Испания на милиони туристи от цял свят. Тук живеят и 164 хиляди българи. С какво свързвате Вие тази страна?
- На първо място, свързвам страната с изключително темпераментната испанска публика, която срещнах на световните първенства по художествена гимнастика в Мадрид (1975), Валядолид (1985), Аликанте (1993), както и на олимпиадата в Барселона (1992). Безброй пъти съм била в Испания по работа. Обичам испанския фолклор, театър и фламенкото. Често ме питат дали това което правим не е вдъхновено от келтските ритми на Riverdance или на Lord of the Dance на ирландеца Майкъл Флетли. В действителност мой вдъхновител е испанецът Антонио Гадес, хореограф на музикалните филми “Кармен” и “Кървава сватба”.
- Кога се роди идеята за това шоу и откъде Ви хрумна да заложите на микс от балкански ритми, танго и елементи от художествената гимнастика?
- Идеята за спектакъла се роди преди три години и в основата на историята е преплитането на различни човешки съдби на емигранти, дошли в Аржентина от Балканите. Аржентинското танго е мой любим танц. Наричат го танц на народните маси, защото носи носталгията на имигрантите, на самотните и изгубени хора. В спектакъла сме обхванали различни етнически групи от Балканите –българи, евреи, арменци, турци, гърци и дори цигани–, които в един или друг момент са тръгвали към Аржентина. Сцена на действието е един локал в Буенос Айрес, където различните действащи лица се връщат към спомените си и към своята родина. Чрез танца се стремим да разкажем драмата на няколко човешки съдби. Тъй като българската художествена гимнастика винаги е била неразделно свързана с танца, в спектакъла “Бежанци” прибягваме до различни предмети и воали за по-голям визуален ефект. Когато се види преплетено аржентинското танго с българската, гръцка или турска традиционна музика, не оставя никого от зрителите равнодушен.
- Как би могъл да разчете посланието на спектакъла сегашният имигрант?
Всеки зрител може да се идентифицира с определен персонаж от спектакъла, в който се преплитат любовни истории, весели мотиви, носталгията обзела икономическия емигрант и отчаянието на бежанеца, принуден да напусне родината. Ако трябва да делим публиката на емигранти и местни, едните се връщат към спомена, а другите остават изненадани от оригиналния микс на ритми.
- Как протича един Ваш обикновен ден? Как се справяте при кризата?
- Тъй като нямаме държавно финасиране, трябва да сме готови да откликнем на всяка поръчка. Ежедневието ни минава в усвояване на различни техники. В момента изучаваме афро и латино танци, но без да забравяме българските традиции. Когато гледа спектакъла, зрителят усеща, че е гражданин на света, защото езикът на танца е универсален.
При мен няма нито един обикновен ден. Трудим се от осем сутринта до осем вечерта. Често се случва да си доработвам после у дома. През уикендите снимаме с танцовата формация в БНТ, а през седмицата пътуваме. Винаги мислим за предстоящия нов спектакъл, защото без нов проект не можем да съществуваме. Особено в ситуация на икономическа криза трябва да сме мобилни, адекватни и отзивчиви, за да оцелеем.
- Какви са перспективите пред състезателките по художествена гимнастика, след като се “пенсионират” на 30 години? Какъв съвет им давате?
- Гимнастичките са твърде млади, за да се пенсионират. След края на спортната им кариера, една част от тях преминават в танцовото шоу. Аз самата настоявам те да учат, за да имат професия когато спрат да се състезават. Психически те са изключително устойчиви, самодисциплинирани и способни да рискуват. Не се страхуват от провала и това ги прави силно конкурентни, независимо от дисциплината, в която са избрали по-натам да се развиват.
- Как решавате кой може да влезе в трупата Ви? Какви спортове се иска преди това да са тренирали танцьорите?
- Девойките обикновено са тренирали художествена гимнастика, а момчетата са завършили държавното училище по народни танци. Има и такива, които учат танцова режисура или за да бъдат треньори. На възраст са между 20 и 30 г. “Нешънъл арт” им дава възможност да натрупат богат опит и по-нататък да си проправят самите те път като продуценти или хореографи.
- Какво послание ще отправите към нашите сънародници, които ще гледат шоуто в Мадрид?
Марина Димитрова
Музикално-танцовият спектакъл “Бежанци” –микс от танго, балкански ритми и елементи на художествена гимнастика– събра културния и спортен елит в испанската столица на 1 май. Събитието, организирано от Испано-българската асоциация “Св. св. Кирил и Методий”, мина под егидата на тържествата в чест на Деня на славянската култура и писменост и в случая са посветени на всички емигранти. Шоуто видя бял свят в Париж преди три години, в препълнената зала на ЮНЕСКО. Танцовата формация на Нешка Робева “Нешънъл арт”, формирана от 30 професионални танцьори, е играла в 20 държави и на три континента през последните 10 години. По повод представлението в Мадрид, жената оставила най-трайна следа в българската художествена гимнастика, даде специално интервю пред родните и чужди медии.
- Фиестата, футболът, коридата и фламенкото успешно продават марката Испания на милиони туристи от цял свят. Тук живеят и 164 хиляди българи. С какво свързвате Вие тази страна?
- На първо място, свързвам страната с изключително темпераментната испанска публика, която срещнах на световните първенства по художествена гимнастика в Мадрид (1975), Валядолид (1985), Аликанте (1993), както и на олимпиадата в Барселона (1992). Безброй пъти съм била в Испания по работа. Обичам испанския фолклор, театър и фламенкото. Често ме питат дали това което правим не е вдъхновено от келтските ритми на Riverdance или на Lord of the Dance на ирландеца Майкъл Флетли. В действителност мой вдъхновител е испанецът Антонио Гадес, хореограф на музикалните филми “Кармен” и “Кървава сватба”.
- Кога се роди идеята за това шоу и откъде Ви хрумна да заложите на микс от балкански ритми, танго и елементи от художествената гимнастика?
- Идеята за спектакъла се роди преди три години и в основата на историята е преплитането на различни човешки съдби на емигранти, дошли в Аржентина от Балканите. Аржентинското танго е мой любим танц. Наричат го танц на народните маси, защото носи носталгията на имигрантите, на самотните и изгубени хора. В спектакъла сме обхванали различни етнически групи от Балканите –българи, евреи, арменци, турци, гърци и дори цигани–, които в един или друг момент са тръгвали към Аржентина. Сцена на действието е един локал в Буенос Айрес, където различните действащи лица се връщат към спомените си и към своята родина. Чрез танца се стремим да разкажем драмата на няколко човешки съдби. Тъй като българската художествена гимнастика винаги е била неразделно свързана с танца, в спектакъла “Бежанци” прибягваме до различни предмети и воали за по-голям визуален ефект. Когато се види преплетено аржентинското танго с българската, гръцка или турска традиционна музика, не оставя никого от зрителите равнодушен.
- Как би могъл да разчете посланието на спектакъла сегашният имигрант?
Всеки зрител може да се идентифицира с определен персонаж от спектакъла, в който се преплитат любовни истории, весели мотиви, носталгията обзела икономическия емигрант и отчаянието на бежанеца, принуден да напусне родината. Ако трябва да делим публиката на емигранти и местни, едните се връщат към спомена, а другите остават изненадани от оригиналния микс на ритми.
- Как протича един Ваш обикновен ден? Как се справяте при кризата?
- Тъй като нямаме държавно финасиране, трябва да сме готови да откликнем на всяка поръчка. Ежедневието ни минава в усвояване на различни техники. В момента изучаваме афро и латино танци, но без да забравяме българските традиции. Когато гледа спектакъла, зрителят усеща, че е гражданин на света, защото езикът на танца е универсален.
При мен няма нито един обикновен ден. Трудим се от осем сутринта до осем вечерта. Често се случва да си доработвам после у дома. През уикендите снимаме с танцовата формация в БНТ, а през седмицата пътуваме. Винаги мислим за предстоящия нов спектакъл, защото без нов проект не можем да съществуваме. Особено в ситуация на икономическа криза трябва да сме мобилни, адекватни и отзивчиви, за да оцелеем.
- Какви са перспективите пред състезателките по художествена гимнастика, след като се “пенсионират” на 30 години? Какъв съвет им давате?
- Гимнастичките са твърде млади, за да се пенсионират. След края на спортната им кариера, една част от тях преминават в танцовото шоу. Аз самата настоявам те да учат, за да имат професия когато спрат да се състезават. Психически те са изключително устойчиви, самодисциплинирани и способни да рискуват. Не се страхуват от провала и това ги прави силно конкурентни, независимо от дисциплината, в която са избрали по-натам да се развиват.
- Как решавате кой може да влезе в трупата Ви? Какви спортове се иска преди това да са тренирали танцьорите?
- Девойките обикновено са тренирали художествена гимнастика, а момчетата са завършили държавното училище по народни танци. Има и такива, които учат танцова режисура или за да бъдат треньори. На възраст са между 20 и 30 г. “Нешънъл арт” им дава възможност да натрупат богат опит и по-нататък да си проправят самите те път като продуценти или хореографи.
- Какво послание ще отправите към нашите сънародници, които ще гледат шоуто в Мадрид?
- Убедена съм, че ще се насладят на един спектакъл зареден с енергия и темперамент. Ако съдим по начина, по който ни посрещнаха в Москва, Токио и Израел, шоуто няма да ги остави равнодушни. Ще се смеят през сълзи, защото “Бежанци” ще ги върне към спомена и родното.
Част от интервюто е публикувано във в. "Стандарт": http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2010-05-03&article=323413
Коментари
Публикуване на коментар