Заради кризата много туристи предпочетоха маршрут на виното из Каталуния пред летуване в Барселона или луксозната Коста Брава Виното за испанците не е просто питие, а основен хранителен продукт. Казват му caldo (супа, бульон) и присъствието му на масата е задължително на обед и вечеря. До скоро Испания бе позната най-вече като производител на Риоха и Рибера де Дуеро. През последните петнайсет години, обаче, до тях се нареди марката Приорат. Виното от едноименната каталунска обаст, със сертификат за качество и 13,5 % алкохолно съдържание, взе максималния брой точки в дисциплината (100) и в момента е сред шесте най-добри вина в света.
Историята на каталунското вино е като приказка за Пепеляшка, разказана от Робърт Паркър. Когато американският ценител на виното посетил Приорат –област обхващаща 23 села в Каталуния– отсъдил, че две от шесте най-добри вина в света са марка DOQ Priorato. Днес, след стогодишен сън, който продължил от 1893 до 1990г., винарството е в своя ренесанс. Успехът му се мери с факта, че за последните 15 години винарските изби са се увеличили от 10 на 630. Районът от запащ селскостопански, населен предимно от пенсионери, е водещ в отрасъла сега и любима гурме дестинация. Тук на чаша вино и домашен суджук всяко лято организират двудневна ферия на виното, със средновековен пазар на магдана и деликатеси по джоба на всеки (www.reusviuelvi.cat). Мястото се пълни с английски и немски туристи прехвърлили 40-те, които отдавна са се наситили на Барселона и Коста Брава.
Този обрат, обаче, не е случаен. Историята на каталунското вино ни връща хилядолетия назад, когато римляните обитавали тези земи. Основен поминък била търговията с вино, зехтин, ядки и сушени плодове. Днес могат да се видят в музея на Реус -роден град на архитекта Гауди и домакин на панаира- амфори, делви и пособия от камък, дърво и желязо, с които навремето добивали ценната течност. През средновековието монасите от ордена на Св. Бруно продължили традицията. Пригодили хълмистия терен за отглеждане на лозя и произвеждали вино в продължение на 7 века, най-вече за собсвена консумация. Днес гроздоберът е истинско шоу за туристите. Берачите, обезопасени с въже през кръстта, са като специалисти по скално катерене. Берат лозята от горе на долу, от по-високото към по-ниското, стигайки почти до морското равнище. От тук и особения привкус на сол във виното.
През XIX в., изтъкват от общината, Западна Европа високо ценяла виното от Приорат. Алкохолът се харчел според цената на борсата в Париж, Лондон и Реус. След обособяването на Каталуния като автономна област, избрали за втори по значение град след Барселона не Реус, а Тарагона. Нейната катедрала била по-удобна за нуждите на епископа. С това започнал упадъкът и стогодишният сън за Приорат. През 2001г. виното стана носител на престижния печат за качество и произход Denominacion de Origen Calificada (DOQ). Има минимум 13,5% съдържание на алкохол. Бутилка от този елексир днес се харчи между 8 и 450 евро. Вината Приорат обикновено са червени, на испански ги зоват tintos. Правят се с местните сортове Самсо и черна Гарнача. По-рядко се среща в комбинация с Каберне Совиньон, Мерло и Сира. Могат да се закупят на международни изложения, в изискани ресторанти или спецеализирани магазини. От търговската палата в Реус се хвалят, че продават виното с абонамент и поради ограничената площ –от близо 200 квадратни километра едва 1.700 хектара са засеваеми– планират реколтата според предварителната заявка. Добър пример за родното винопроизводство, където от времето на Хан Крум всеки втори сам си прави виното.
Този обрат, обаче, не е случаен. Историята на каталунското вино ни връща хилядолетия назад, когато римляните обитавали тези земи. Основен поминък била търговията с вино, зехтин, ядки и сушени плодове. Днес могат да се видят в музея на Реус -роден град на архитекта Гауди и домакин на панаира- амфори, делви и пособия от камък, дърво и желязо, с които навремето добивали ценната течност. През средновековието монасите от ордена на Св. Бруно продължили традицията. Пригодили хълмистия терен за отглеждане на лозя и произвеждали вино в продължение на 7 века, най-вече за собсвена консумация. Днес гроздоберът е истинско шоу за туристите. Берачите, обезопасени с въже през кръстта, са като специалисти по скално катерене. Берат лозята от горе на долу, от по-високото към по-ниското, стигайки почти до морското равнище. От тук и особения привкус на сол във виното.
През XIX в., изтъкват от общината, Западна Европа високо ценяла виното от Приорат. Алкохолът се харчел според цената на борсата в Париж, Лондон и Реус. След обособяването на Каталуния като автономна област, избрали за втори по значение град след Барселона не Реус, а Тарагона. Нейната катедрала била по-удобна за нуждите на епископа. С това започнал упадъкът и стогодишният сън за Приорат. През 2001г. виното стана носител на престижния печат за качество и произход Denominacion de Origen Calificada (DOQ). Има минимум 13,5% съдържание на алкохол. Бутилка от този елексир днес се харчи между 8 и 450 евро. Вината Приорат обикновено са червени, на испански ги зоват tintos. Правят се с местните сортове Самсо и черна Гарнача. По-рядко се среща в комбинация с Каберне Совиньон, Мерло и Сира. Могат да се закупят на международни изложения, в изискани ресторанти или спецеализирани магазини. От търговската палата в Реус се хвалят, че продават виното с абонамент и поради ограничената площ –от близо 200 квадратни километра едва 1.700 хектара са засеваеми– планират реколтата според предварителната заявка. Добър пример за родното винопроизводство, където от времето на Хан Крум всеки втори сам си прави виното.
Летният панаир на виното в Реус е любимо място за среща на туристи и местни. Организирани в групи, гостите на средна възраст са преобладаващо англичани, немци и американци. Въоръжени с фотоапарат, сламена шапка и ветрило, обхождат щандовете с окачена чаша за вино на врата. “Най-весело е към залез слънце, когато започнат да преплитат крака и буквално се налага да ги натоварят в автобуса”, споделя впечатленията продавачка. За мезето също са се погрижили. Тортиля, суджук, кървавица и куп отбрани сирена затрупват масите към щанда. Едно евро за хапка. “Не прекалявайте със сирената”, добросъвестно съветват винарите, защото знаят, че след хапка от млечния продукт виното е по-вкусно. В миналото, когато не случвали с реколта, прибягвали към този трик, поднасяйки на клиента парче сирене и едва после виното. За сериозните ценители общината е пригодила специална зала с ката. Срещу предварително закупен билет, се извършва дегустация на шест вина. На всеки кръгъл час има нова презентация и марките не се повтарят. За да не се обърне ферията във вакханалия, редуват катата с арт програма и зрелища. Сред тях са визита на музея Гауди, в който могат да се видят елементи от Ла Саграда Фамилия в естествен размер, както и работният кабинет на архитекта. Кратка разходка из старата част на града позволява на туристите да се насладят на сгради образец на модернизма. Особен чар на фиестата е средновековният пазар, издигнат на мегдана. Там в специално ограждение сред пуйки, гъски и прочие пернати се разхождат актьори предрешени като занаятчии и продавачи от средните векове.
Автор: Марина Димитрова
Публикувано във в. "Стандарт"
Коментари
Публикуване на коментар