Нашенци в Мадрид:
Идваме си, но като директори
Емигрантите ни в Испания са готови да се върнат, стига да се "приземят" в шефски кресла. Наскоро българското правителство запита чрез анкети българите на Пиренеите при какви условия биха се завърнали на работа у нас. "Стандарт" отправи въпроса директно на българските юпита - млади и талантливи специалисти в сферата на финансите и икономиката, заемащи директорски постове в чужбина."Българските юпита се справят доста добре и без нас", обясни Мая Станилова от посолството ни в Мадрид. Има няколко младежи, всичките под 30 г., които действително се справят блестящо с финансите и успешно градят кариера в големите фирми. Една от тях е Росица Йонова. 27-годишната българка учи и работи в Мадрид. Преди да заживее в испанската столица, прекарва 4 години в Германия. В момента завършва "Управление и финанси" към La Universidad Nacional de Educacion a Distancia в Мадрид. "Kачественото образование е най-важното условие за шеметна кариера", убедена е младата дама. И Росица го доказва - в момента заема висок пост във ВЕТЕХ, фирма за международни продажби, която търгува и с България. Амбициозната нашенка отговаря за вътрешния контрол, финансите и администрацията. "Мога да се върна в България, но първо ще изкарам МВА", категорична е Росица. Младата дама има и друго изискване - да й предложат еквивалентна заплата и пост у нас. "В Испания годишната заплата на един директор не пада под 40 хиляди евро", обяснява Йонова.
Още по-взискателна е Ива Панайотова. 28-годишната българка също е следвала в Испания. Завършва администрация и икономическо управление към Universidad Complutense в Мадрид. Вече близо десет години - от 1999-а, преуспява далеч от родината. В момента ръководи международния отдел на група фирми, обединени в асоциацията Empresarios de Henares (AEDHE). "Не бих се върнала в България", откровена е Ива. И допълва - не всичко е въпрос на пари. "Харесва ми животът в Мадрид и съм свикнала с начина на живот тук", признава Ива.
Автор: Марина Димитрова
Публикувано във в. "Стандарт"
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2008-10-29&article=253553
Идваме си, но като директори
Емигрантите ни в Испания са готови да се върнат, стига да се "приземят" в шефски кресла. Наскоро българското правителство запита чрез анкети българите на Пиренеите при какви условия биха се завърнали на работа у нас. "Стандарт" отправи въпроса директно на българските юпита - млади и талантливи специалисти в сферата на финансите и икономиката, заемащи директорски постове в чужбина."Българските юпита се справят доста добре и без нас", обясни Мая Станилова от посолството ни в Мадрид. Има няколко младежи, всичките под 30 г., които действително се справят блестящо с финансите и успешно градят кариера в големите фирми. Една от тях е Росица Йонова. 27-годишната българка учи и работи в Мадрид. Преди да заживее в испанската столица, прекарва 4 години в Германия. В момента завършва "Управление и финанси" към La Universidad Nacional de Educacion a Distancia в Мадрид. "Kачественото образование е най-важното условие за шеметна кариера", убедена е младата дама. И Росица го доказва - в момента заема висок пост във ВЕТЕХ, фирма за международни продажби, която търгува и с България. Амбициозната нашенка отговаря за вътрешния контрол, финансите и администрацията. "Мога да се върна в България, но първо ще изкарам МВА", категорична е Росица. Младата дама има и друго изискване - да й предложат еквивалентна заплата и пост у нас. "В Испания годишната заплата на един директор не пада под 40 хиляди евро", обяснява Йонова.
Още по-взискателна е Ива Панайотова. 28-годишната българка също е следвала в Испания. Завършва администрация и икономическо управление към Universidad Complutense в Мадрид. Вече близо десет години - от 1999-а, преуспява далеч от родината. В момента ръководи международния отдел на група фирми, обединени в асоциацията Empresarios de Henares (AEDHE). "Не бих се върнала в България", откровена е Ива. И допълва - не всичко е въпрос на пари. "Харесва ми животът в Мадрид и съм свикнала с начина на живот тук", признава Ива.
Автор: Марина Димитрова
Публикувано във в. "Стандарт"
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2008-10-29&article=253553
Коментари
Публикуване на коментар