Туристите пълнят "Рамбла" денонощно заради шоуто на живите статуи, танцьорите и жонгльорите
Когато испанският владетел Филип II посетил за пръв път тези земи, опънал шатра до манастир, в който били погребани кралете на Каталуня отпреди обединението с Кастилия и Арагон. Пратил вестоносец да предупреди игумена за височайшата визита. Отишъл той, почукал на вратата и когато го попитали кой го праща, отговорил: "Идвам от името на испанския крал!" "Не познаваме този господин", обадил се глас отвътре. Върнал се вестоносецът и предал чутото на своя повелител, който наредил следващия път да каже, че го праща графът на Барселона. И монасите отворили портите пред далновидния владетел, знаейки, че не можеш да бъдеш граф на Барселона, без да си крал на Испания.
Днес перлата на Каталуня сияе с ореол на европейска столица и малко градове могат да й съперничат. Ранният икономически бум в края на XVIII век съвпада с индустриалната революция в Англия. Оттам насетне градът се радва на щастлива съдба. Слава му носят двете универсални изложения през 1880-а и 1929-а, Световното първенство по футбол през 1982-а и Олимпиада' 92, която налива над 5400 млн. евро за благоустройството на града.Всяко домакинство оставя трофей. При първото световно изложение е построена Триумфалната арка, която с градския парк е сърцето на Барселона. В неделните следобеди там се събират на пикник хипита, скейтъри, жонгльори на факли, улични перкусионисти и танцьори на капоейра. За второто изложение кметството вдига двореца над площад "Испания", който сега е приютил Националния музей на каталунското изкуство. Първоначално палатът бил замислен като временна и скъпо струваща фасада за пред гостите от цял свят, впоследствие са заделени допълнителни огромни средства за довършването му. Всеки първи четвъртък от месеца посещението в музея е безплатно, в останалите дни входът е 12 евро, като включва и разходка из т. нар. испанско село - архитектурен паметник под открито небе "Селото" наподобява мегдан с дузина къщи - всяка представител на една от испанските автономни области. Тук навръх 24 юни честват св. Йоан Кръстител и палят огромни клади, които озаряват не само селото, но и целия град в най-кратката лятна нощ, в която никой не спи.Хълмът с Националния дворец, към който отвеждат ескалатори и пеещи фонтани е известен под името Монтжуик. В превод означава "еврейска планина" и напомня, че преди 5 века е служил за юдейско гробище. Днес е арт зона с множество музеи, наблюдателница, която открива уникална панорама към пристанището, своеобразно убежище на редки растителни видове. В Барселона е невъзможно да се изгубиш, улиците и сградите образуват своеобразни квадрати, нужен е само поглед върху картата, за да засечеш двете преки и да разбереш къде точно се намираш. Но ако попитате местните за посоката, неизменно ще ви упътят да вървите "нагоре", където погледът опира в планината Тибидабо, или да слезете "надолу" към морето. Тази ориентация по вертикала е наложена от географското разположение и неравния терен на града. В долната част остава пристанището, където може да видите закотвена яхтата на Хуан Карлос II "Фортуна", плаващият търговски център "Маремагнум" и Колумб, обезсмъртен с ръка, сочеща към Америка. Тази част от Барселона заедно с улицата на живите статуи "Рамбла" и готическият квартал са известни под името el casco antiguo, старият град. Като погледнете прашната и занемарена фасада на сградите, тесните и неприветливи улички наоколо, лесно може да си представите как каменният лабиринт е бил крепост и убежище от корсари, които в миналото целогодишно атакували града.Разходката по "Рамбла" е равносилна на приключение, трафикът от хора е внушителен и не секва дори в малките часове. Зрелищните номера и одежди на улични артисти и музиканти предлагат единственото шоу, за което не се иска билет. А само няколко преки по-нагоре се намира еl Gran Teatro de Liceu. Легендарната опера на Барселона е единствената в Европа без кралска ложа. Когато в края на XIX век каталунците събират средства, за да я построят, Изабел II де Бурбон отказва да помогне. Зданието пострадало два пъти от пожар и един от бомба. Откриват го наново през 1999-а.
Автор: Марина Димитрова
Публикувано във в. "Стандарт"
http://paper.standartnews.com/archive/2005/12/10/supplement/s4644_18.htm
Когато испанският владетел Филип II посетил за пръв път тези земи, опънал шатра до манастир, в който били погребани кралете на Каталуня отпреди обединението с Кастилия и Арагон. Пратил вестоносец да предупреди игумена за височайшата визита. Отишъл той, почукал на вратата и когато го попитали кой го праща, отговорил: "Идвам от името на испанския крал!" "Не познаваме този господин", обадил се глас отвътре. Върнал се вестоносецът и предал чутото на своя повелител, който наредил следващия път да каже, че го праща графът на Барселона. И монасите отворили портите пред далновидния владетел, знаейки, че не можеш да бъдеш граф на Барселона, без да си крал на Испания.
Днес перлата на Каталуня сияе с ореол на европейска столица и малко градове могат да й съперничат. Ранният икономически бум в края на XVIII век съвпада с индустриалната революция в Англия. Оттам насетне градът се радва на щастлива съдба. Слава му носят двете универсални изложения през 1880-а и 1929-а, Световното първенство по футбол през 1982-а и Олимпиада' 92, която налива над 5400 млн. евро за благоустройството на града.Всяко домакинство оставя трофей. При първото световно изложение е построена Триумфалната арка, която с градския парк е сърцето на Барселона. В неделните следобеди там се събират на пикник хипита, скейтъри, жонгльори на факли, улични перкусионисти и танцьори на капоейра. За второто изложение кметството вдига двореца над площад "Испания", който сега е приютил Националния музей на каталунското изкуство. Първоначално палатът бил замислен като временна и скъпо струваща фасада за пред гостите от цял свят, впоследствие са заделени допълнителни огромни средства за довършването му. Всеки първи четвъртък от месеца посещението в музея е безплатно, в останалите дни входът е 12 евро, като включва и разходка из т. нар. испанско село - архитектурен паметник под открито небе "Селото" наподобява мегдан с дузина къщи - всяка представител на една от испанските автономни области. Тук навръх 24 юни честват св. Йоан Кръстител и палят огромни клади, които озаряват не само селото, но и целия град в най-кратката лятна нощ, в която никой не спи.Хълмът с Националния дворец, към който отвеждат ескалатори и пеещи фонтани е известен под името Монтжуик. В превод означава "еврейска планина" и напомня, че преди 5 века е служил за юдейско гробище. Днес е арт зона с множество музеи, наблюдателница, която открива уникална панорама към пристанището, своеобразно убежище на редки растителни видове. В Барселона е невъзможно да се изгубиш, улиците и сградите образуват своеобразни квадрати, нужен е само поглед върху картата, за да засечеш двете преки и да разбереш къде точно се намираш. Но ако попитате местните за посоката, неизменно ще ви упътят да вървите "нагоре", където погледът опира в планината Тибидабо, или да слезете "надолу" към морето. Тази ориентация по вертикала е наложена от географското разположение и неравния терен на града. В долната част остава пристанището, където може да видите закотвена яхтата на Хуан Карлос II "Фортуна", плаващият търговски център "Маремагнум" и Колумб, обезсмъртен с ръка, сочеща към Америка. Тази част от Барселона заедно с улицата на живите статуи "Рамбла" и готическият квартал са известни под името el casco antiguo, старият град. Като погледнете прашната и занемарена фасада на сградите, тесните и неприветливи улички наоколо, лесно може да си представите как каменният лабиринт е бил крепост и убежище от корсари, които в миналото целогодишно атакували града.Разходката по "Рамбла" е равносилна на приключение, трафикът от хора е внушителен и не секва дори в малките часове. Зрелищните номера и одежди на улични артисти и музиканти предлагат единственото шоу, за което не се иска билет. А само няколко преки по-нагоре се намира еl Gran Teatro de Liceu. Легендарната опера на Барселона е единствената в Европа без кралска ложа. Когато в края на XIX век каталунците събират средства, за да я построят, Изабел II де Бурбон отказва да помогне. Зданието пострадало два пъти от пожар и един от бомба. Откриват го наново през 1999-а.
Автор: Марина Димитрова
Публикувано във в. "Стандарт"
http://paper.standartnews.com/archive/2005/12/10/supplement/s4644_18.htm
Коментари
Публикуване на коментар